Петък 13 - личен блогослов на Мариана Евлогиева

Тази нощ влиза в сила лятното часово време.

Пак местим стрелките на часовника с 1 час напред.

Омръзна ми всяка година да сменям по два пъти времето!

Искам поне веднъж да сменя физиономия на този, който я е измислил тази дивотия.

Да я сменя ето така:

Ако някой не е разбрал, повтарям:

А, хвърлете едно око тук, ако ви е останало някое ненасинено…

Световен часовник

Традицията повелява на Осми март:

• да се спори има ли смисъл да се чества Международния ден на жената;
• да се хванат за косите феминистки и женомразци;
• да се политизира темата и да се псува на майка Клара Цеткин.

Понеже, с две думи, ми е писнало от тия трите работи, ето пък от мен няколко хубави вести:

Номер три в моята осмомартенска женско-празнична класация е новината, че ако някой бие жена си три пъти, ще му отнемат личното оръжие. (Това го пишело в новия закон за оръжията и боеприпасите.)

Правилно са го решили държавните мъже!

Така де, за какво му е на някого пистолет, ако така и така не го използва?!

Под номер две заслужено се класира вестта от братска Турция, че тяхната армия нямало вече да псува жените под строй. Край на скандирания по време на маршировка от сорта на “Върви си, откъдето си, / и сестра си доведи” и “Черна или руса – с охота / ще се отчете турската пехота”. Бойните викове отсега нататък щели да са само патриотични, даже щяло да има и беседи за равенството между половете!

Евалла, машалла и аферим на аскера! Ами то тия викове не са за плаца, а за вкъщи, я! (Само се чудя как се марширува на беседа за равенството между половете, ама военните ги разбират тези работи…)

Номер едно е добрата новина, че най-после в блога ще бъдат публикувани резултатите от анкетата “Биете ли още жена си?” – барабар с коментари и коментари на коментарите!

Но преди това давам последен шанс да си кажете и вие какъв камък ви лежи на сърцето.

А после – с вашите камъни по вашата глава!

Две блондинки си говорят:

- Оле, дано поне да не е в петък 13-ти!

Е, имаме новина – Нова година може да се пада и в петък 13-ти!

Защото от 13-ти до 15-ти е ромската Нова година – Василица или Банго Васили.

И днес, петък 13-ти е първият ден от Новата година. Да ни е честит този не рус, ами черен Петък!

Кадрите във видеото са от прекрасния филм “Таборът отива на небето“, а песента е в изпълнение на Есма Реджепова.

Още две видео честитки има в публикацията от миналата година: ЧЕСТИТО: Банго Васил

Не, нямам време да философствам кое е по-голяма работа – единицата или единайсетицата!

Имам си по-спешно нещо за вършене – ще пиша рецензия за числото ПИ.

(Изобщо не се майтапя – ще я пусна после и на български в блога за доказателство!)

Естествено, никога не бързам чак толкова, че да не отбележа как хубаво стои на часовника и на календара

Че аз и на къде-къде по-малко се радвам! (Цъкнете тук и тук, и тук.)

Но сега направо ме избива на песен.

Както Nelly, който твърди, че е Номер 1 – но за всеки случай взема Falco да му удари един бек вокал.

Или както Енрике Иглесиес, който си шушне “Ти си моят номер 1” с Алсу – но ако дотърчи Курникова с хилката, сигурно друга песен ще запее!

Който пее, зло не мисли – особено ако пее химна на МВР, а той звучи така на немски: Айнс, цвай, полицай!

(Химнът свършва малко рязко – вероятно немците внезапно са забелязали наблизо да минава Веселин Маринов и са хукнали да му искат автограф…)

Утре можем да станем с един час по-късно! Точно в 4:00 тази нощ връщаме с час назад стрелките или дигиталните чертички на часовниците – кой както ги предпочита.

Мисля да се насладя най-пълноценно на този един час, който ми експроприират всяка пролет и реституират всяка есен.

А на вас пожелавам:
Да спите в кош, да сънувате грош!

За да си сверите часовника, вижте световния флаш часовник в статията Часът е точно… или часовниците горе в дясната колона на всяка страница в блога ми.

Ако страдате от безсъние, прочетете: Пътеводител на хронологическия стопаджия!

Този уикенд бях заета с приготвянето и консумирането на много духовна храна. Затова нямах време да се включа с нещо по-представително в блогърския ден за действия тази година.

Не че никоя от препоръчаните над 20 теми не ме вълнува достатъчно, напротив. Не че не ми хрумнаха поне още 20 теми. Но знаете:  бързата работа – срам за майстор-готвача.

Затова предпочитам да претопля нещо старо. То нали  учените доказаха, че може да се яде мамутско месо, замръзнало през ледниковата епоха. На този фон един 10-годишен разказ си е направо прясно приготвен аламинут.

Приятен апетит с моя Пътеводител на гастрономическия стопаджия!

А за мезе можете да вземете един ГриФоризъм от блога на яката мацка Грималкин, която активно участва във всички обществено значими дискусии, особено ако става дума за ядене.

Ако сте любопитни защо и какво си говориха за храната блогърите по света, вижте това:
Четете още

Въпреки че не си падам по пазаруването, при цялата медийна истерия нямаше как да не разбера за новия магазин на ИКЕА в София. За тази перла на фън-шуи-то и фешъна в обзавеждането, след посещението на която в джобчетата на много клиенти ще дрънкат само семки и бонбонки.

И нямаше как да не започна да си задавам разни въпроси, например такива:

Защо откриват ИКЕА на 20 септември?

Защо не изчакаха до дългия уикенд, та повече хора да могат да идат – да се порадват и да попсуват отрочето на шведско-гръцката бизнес дружба?

А, сещам се! Нали 22 септември е Европейски ден без автомобили!

Ако открият ИКЕА в четвъртък, в деня без автомобили, на другия ден водещите новини ще изглеждат така:

За всяка каруца си има магарета!

Четете още

Никога не съм бил силна с датите. Изобщо не знаех, че 29 август е рожденият ден на Майкъл Джексън.

Но снощи случайно – а може би не толкова случайно – попаднах на една стара негова песен – Will You Be There (Ще бъдеш ли там) от албума Dangerous.

Гледала съм навремето филма “Волният Уили” (Free Willy), но почти нищо не си спомням от него. И саундтракът не ме е впечатлил тогава. Не знам защо – сега песента ми звучи направо потресаващо и междувременно изслушах какви ли не нейни версии. Тя стана повод да се поразровя малко из нета…

Вие знаехте ли, че статията за Майкъл Джексън в Уикипедия има 144 езикови версии?!

И че освен Крал на попа, той е бил коронясан и за истински крал в африканско село в Кот д’Ивоар (Бряг на слоновата кост)?

А ако една снимка е равна на 1000 думи, на колко думи са равни три видеа?
Четете още

Питаха ме защо нищо не публикувам напоследък, къде се губя…

Тук съм, бе! Не съм избягала!

Вярно, в момента малко кръшкам на личния блогослов “Петък 13″ с няколко нови проекта. Но не съм се развела с него и не се планира.

За новите проекти ще рапортувам, като му дойде времето. Дано да не ми трябват цели 800 дни, за да се оправя с тях.

А по въпроса за (и против) бягството реших да се допитам до общественото мнение. Общо взето, май не са хубави тези работи. Но отговорите са противоречиви.

Ами хайде тогава направо да ви хвърля в музиката! Ръка да кликне и око да види!
Четете още

Знаете ли, че във Фейсбук има фен страница “Да издигнем паметник на незнайния системен администратор Иван Петров на мястото на паметника на Съветската армия!”?

Като системен администратор Иван Петров може и да е абсолютно неизвестен, но никой никога не го е побеждавал на карти. Защото той винаги прави бекъп и има няколко резервни карти в ръкава!

Страницата е създадена едва днес, послучай Деня на системния администратор, но вече е харесана 5001 пъти! Като системен администратор Иван Петров може и да е кръгла нула, затова пък във Фейсбук той има вече има 5001 акаунта!

Да вдигнем тост за всички знайни и незнайни системни администратори!

Последният петък на месец юли е Ден на системния администратор. Ако не знаете какво точно прави или поне би трябвало да прави сисадминът, вижте официалната страница.

Вижте също и миналогодишната честитка към сисадмините.

Току-що 200-хилядният посетител си свери часовника по ТОЧНО ВРЕМЕ: Часът е точно… – най-посещаваната страница в моя личен блогослов “Петък 13″!

Сигурно е искал да провери колко е часът, защото много е бързал за някъде. Но ако беше се задържал малко повече, щях да намеря начин да се свържа с него и да го наградя с нещичко. Може би дори с ръчен часовник.

Знам за него, че се намира в София. Може би работи на китайския пазар в Илиянци, защото ползва широк екран, а според мен тези монитори са измислени от и за хора с дръпнати очи.

Знам и някои други работи, като например IP-то му. Така че ако се обади претендент за наградата, мога да проверя дали наистина е моят човек.

Всъщност не е много честно да се награждава някой само защото случайно е попаднал в точното време на точното място. Аз за друго искам да го черпя – че това се случва точно в петък, та не ми се налага в тая жега да се чудя за какво да пиша, като и без това през лятото пишещите са повече от четящите.

А, и обърнахте ли внимание, че следващата по посещаемост статия в блога ми е за политика, но точното време я води с няколко обиколки?

Ей това вече е повод за празник – защото показва, че времето си е наше, а не на политиците!

“Животът е това, което ни се случва, докато си правим други планове.”

Това е казал не кой да е, а Джон Ленън.

Възниква въпросът: Планираш, планираш, планираш – е, това живот ли е?!

Много ми е любопитно да чуя какво мисли за това Майк Рам…

Ако следите редовно блога ми (или ако вече сте си направили труда да разцъкате етикетите под тази публикация), вече знаете, че Майк Рам не се бои от предизвикателства. Неотдавна той хвърли ръкавица на такива титани на мисълта като Къци Вапцаров и Христо Стоичков! Та някакъв си Джон Ленън ли ще му се опре?!

Майк прави страхотни семинари за управление на пректи, а на 12-ти (другия вторник) темата е: “Планиране на проекти” (практически семинар).

Признавам си, че аз не съм от хората, които просто ей така приемат някой да им налива акъл в главата. Част от съветите, които ми дават, не изпълнявам – моята работа обикновено е малко по-нестандартна и често се управлява не от правилата, а от изключенията. Други съвети не изпълнявам – “щото така!”

Но съветите на Майк Рам слушам с голямо удоволствие. Не непременно за да ги спазя – това би било против женското и котешкото начало в характера ми.

Но слушам, защото освен полезно е и много интересно. Майк е изключително атрактивен лектор. На неговите семинари в паузите повече се говори, отколкото се пие кафе – защото никой няма нужда от разсънване.

Сигурно някои вече си викат: Ей, тази пък не каза и една дума по същество за семинара!

Нищо подобно, казах най-важното – дадох линк. Ако някой не го е забелязал, ще го кажа по-просто: Цъкни тук!

А другото – онова, което става на семинарите – не може просто да се разкаже. Трябва да се види!

Така че хайде във вторник на семинар!

И ми запазете едно столче, ако стигнете преди мен!

Внимание! Не си въобразявайте, че ще имате два месеца, за да си платите старите сметки към М-ТЕЛ. И не чакайте да ги получите, ами проверявайте често!

Около 22 април платих поредната си сметка към М-ТЕЛ. Няколко дни след това се обадих на центъра за обслужване на клиенти (*88), за да проверя текущото си потребление.

И така съвсем случайно разбрах, че изневиделица са ми се появили още 2 фактури за плащане.

Че трябваше да се появат – това се очакваше. Но вече почти бях повярвала, че не е нужно непрекъснато да проверявам, защото:

• първо, като излезе фактура, ще получа SMS, че имам нова сметка за плащане;
• второ, срокът за плащане на забавените по вина на М-ТЕЛ фактурите щял да е два месеца.

Това многократно ми бяха казвали и служители в офиси, и операторите на М-ТЕЛ.

Тоест, нямало защо да се притеснявам и да проверявам повече от веднъж месечно.

Е да, ама явно все пак е имало защо да се притеснявам!

Сумата на фактурите ми нямаше как да ме стресне, защото откакто започнаха проблемите със системата на М-ТЕЛ сведох до минимум потреблението и имам за плащане кажи-речи само месечните такси.

Но ме озадачи друго:

Защо почти до края на април в системата на М-ТЕЛ нямаше информация за друга сметка освен тази, която платих тогава, а после изневиделица се появиха фактури уж от 30.03.2011 и 12.04.2011? Как така близо месец и аз, и касите на М-ТЕЛ не научихме за тези фактури?

Естествено, срокът за плащане тече от датата, написана на фактурата, макар че клиентът и касите научават за този срок, когато половината от него е минал. На фирми с по-сериозно потребление със сигурност им пука за такива неща, защото си планират разходите.

Та какво всъщност исках да ви кажа? А, казала съм го най-горе:

Проверявайте за новопоявили се сметки и гледайте датите, за да не изпуснете срока за плащане!

Още през март исках да пробвам силите си в книжно есперантско сумо. Но катастрофата в Япония отложи “турнира” с два месеца.

Явно в знак на съпричастие участниците в майския турнир се оказаха много упорити и състезанието завърши с цели 40 победители.

За какво всъщност става дума? Литературното есперантско сумо е инициатива на Ясуо Хори, по-известен като Хори-зонто. В продължение на 2 седмици – от 8 до 22 май – “сумистите” се бориха не един срещу друг, а срещу определен брой страници, които бяха обещали да четат всеки ден. Главното е не броят на страниците, а постоянството и дисциплината.

Аз бях единственият представител на България. За да не изложа колегата Калоян Махлянов – Котоошу, скромно се записах само с 20 страници дневно. Не че не мога да прочета и 200 за ден, но в момента нямах толкова нечетени страници на есперанто под ръка.
Четете още

Да, точно така – днес е имен ден на моя личен блогослов “Петък 13″.

Благодаря на тези, които се сетиха и ме подсетиха – и тук, и по имейл, и наживо.

Сигурна съм, че все някой ми е пратил и картичка по пощенски гълъб, но черна котка му е минала пътя.

Едно птиченце ми каза как да измеря дали моят блог е по-многословен от средностатистическите. Не е кой знае каква изненада, че съм с 18% по-приказлива.

Всъщност на този тест май вяра не може да му се има, щом дори Грималкин, която е царствено сдържана и по-достолепна и от самата английска кралица, получи оценка +11 процента!

Все пак това ми дава повод днес да си спестя дрънканиците и просто да поздравя с едно парче.

Защо избрах точно това ли? Днес Интернет ме заля със статии за лошия и черен петък 13, даже Blogger нещо се бил гътнал…

Я стига бе, петък 13 си е като всеки друг петък – време за купон!

Клуб НЛО – До следващия петък
(Петък вечер – време за купон)

Четете още

Понеже не е възпитано да се говори с пълна уста, нищо няма да пожелавам на именниците, ами само ще ги поздравя с една песен за Гергьовден/Джурджевдан/Едерлези. С една, но няколко пъти.

Започваме с вероятно най-популярния вариант – на Горан Брегович, от филма “Циганско време“:
Четете още

Да, знам, че котка в чувал не се купува.

Но котката не е в чувал, а в торба.

Освен това няма да купувам, а само ще гледам. И то не истински котки, ами картини.

Доколкото разбрах – живопис. Че какво друго да е – котките са си живописни създания.

Изложбата се нарича “Котките“, а художничката е г-жа Айнур Пехливанлъ. Както виждате (или ще видите, ако посетите изложбата), в нашата южна съседка се правят не само турски сериали.

Къде: в Галерия “Средец”, бул. “Ал. Стамболийски” №17, София.

Кога: в понеделник, 18 април, от 18 часа.

Обещаха да ме пуснат и ако позакъснея.

В тъмното може би щях да се изкуша да вкарам и Грималкин, ако беше по-сива и незабележима. Но красота като нейната няма как да я скрие човек, пък и няма да засенчваме експонатите, я.
Четете още