- Мило, ти знаеш ли, че тази Нова година се пада в петък?
- Оле, дано поне да не е в петък 13-ти!
Е, имаме новина – Нова година може да се пада и в петък 13-ти!
Защото от 13-ти до 15-ти е ромската Нова година – Василица или Банго Васили.
И днес, петък 13-ти е първият ден от Новата година. Да ни е честит този не рус, ами черен Петък!
Кадрите във видеото са от прекрасния филм “Таборът отива на небето“, а песента е в изпълнение на Есма Реджепова.
Още две видео честитки има в публикацията от миналата година: ЧЕСТИТО: Банго Васил
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Не, нямам време да философствам кое е по-голяма работа – единицата или единайсетицата!
Имам си по-спешно нещо за вършене – ще пиша рецензия за числото ПИ.
(Изобщо не се майтапя – ще я пусна после и на български в блога за доказателство!)
Естествено, никога не бързам чак толкова, че да не отбележа как хубаво стои на часовника и на календара
111111 111111
Че аз и на къде-къде по-малко се радвам! (Цъкнете тук и тук, и тук.)
Но сега направо ме избива на песен.
Както Nelly, който твърди, че е Номер 1 – но за всеки случай взема Falco да му удари един бек вокал.
Или както Енрике Иглесиес, който си шушне “Ти си моят номер 1” с Алсу – но ако дотърчи Курникова с хилката, сигурно друга песен ще запее!
Който пее, зло не мисли – особено ако пее химна на МВР, а той звучи така на немски: Айнс, цвай, полицай!
(Химнът свършва малко рязко – вероятно немците внезапно са забелязали наблизо да минава Веселин Маринов и са хукнали да му искат автограф…)
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Утре можем да станем с един час по-късно! Точно в 4:00 тази нощ връщаме с час назад стрелките или дигиталните чертички на часовниците – кой както ги предпочита.
Мисля да се насладя най-пълноценно на този един час, който ми експроприират всяка пролет и реституират всяка есен.
А на вас пожелавам:
Да спите в кош, да сънувате грош!
За да си сверите часовника, вижте световния флаш часовник в статията Часът е точно… или часовниците горе в дясната колона на всяка страница в блога ми.
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Този уикенд бях заета с приготвянето и консумирането на много духовна храна. Затова нямах време да се включа с нещо по-представително в блогърския ден за действия тази година.
Не че никоя от препоръчаните над 20 теми не ме вълнува достатъчно, напротив. Не че не ми хрумнаха поне още 20 теми. Но знаете: бързата работа – срам за майстор-готвача.
Затова предпочитам да претопля нещо старо. То нали учените доказаха, че може да се яде мамутско месо, замръзнало през ледниковата епоха. На този фон един 10-годишен разказ си е направо прясно приготвен аламинут.
Ако сте любопитни защо и какво си говориха за храната блогърите по света, вижте това: Четете още
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Въпреки че не си падам по пазаруването, при цялата медийна истерия нямаше как да не разбера за новия магазин на ИКЕА в София. За тази перла на фън-шуи-то и фешъна в обзавеждането, след посещението на която в джобчетата на много клиенти ще дрънкат само семки и бонбонки.
И нямаше как да не започна да си задавам разни въпроси, например такива:
Защо откриват ИКЕА на 20 септември?
Защо не изчакаха до дългия уикенд, та повече хора да могат да идат – да се порадват и да попсуват отрочето на шведско-гръцката бизнес дружба?
А, сещам се! Нали 22 септември е Европейски ден без автомобили!
Ако открият ИКЕА в четвъртък, в деня без автомобили, на другия ден водещите новини ще изглеждат така:
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Никога не съм бил силна с датите. Изобщо не знаех, че 29 август е рожденият ден на Майкъл Джексън.
Но снощи случайно – а може би не толкова случайно – попаднах на една стара негова песен – Will You Be There (Ще бъдеш ли там) от албума Dangerous.
Гледала съм навремето филма “Волният Уили” (Free Willy), но почти нищо не си спомням от него. И саундтракът не ме е впечатлил тогава. Не знам защо – сега песента ми звучи направо потресаващо и междувременно изслушах какви ли не нейни версии. Тя стана повод да се поразровя малко из нета…
И че освен Крал на попа, той е бил коронясан и за истински крал в африканско село в Кот д’Ивоар (Бряг на слоновата кост)?
А ако една снимка е равна на 1000 думи, на колко думи са равни три видеа? Четете още
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Питаха ме защо нищо не публикувам напоследък, къде се губя…
Тук съм, бе! Не съм избягала!
Вярно, в момента малко кръшкам на личния блогослов “Петък 13″ с няколко нови проекта. Но не съм се развела с него и не се планира.
За новите проекти ще рапортувам, като му дойде времето. Дано да не ми трябват цели 800 дни, за да се оправя с тях.
А по въпроса за (и против) бягството реших да се допитам до общественото мнение. Общо взето, май не са хубави тези работи. Но отговорите са противоречиви.
Ами хайде тогава направо да ви хвърля в музиката! Ръка да кликне и око да види! Четете още
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Знаете ли, че във Фейсбук има фен страница “Да издигнем паметник на незнайния системен администратор Иван Петров на мястото на паметника на Съветската армия!”?
Като системен администратор Иван Петров може и да е абсолютно неизвестен, но никой никога не го е побеждавал на карти. Защото той винаги прави бекъп и има няколко резервни карти в ръкава!
Страницата е създадена едва днес, послучай Деня на системния администратор, но вече е харесана 5001 пъти! Като системен администратор Иван Петров може и да е кръгла нула, затова пък във Фейсбук той има вече има 5001 акаунта!
Да вдигнем тост за всички знайни и незнайни системни администратори!
Последният петък на месец юли е Ден на системния администратор. Ако не знаете какво точно прави или поне би трябвало да прави сисадминът, вижте официалната страница.
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Току-що 200-хилядният посетител си свери часовника по ТОЧНО ВРЕМЕ: Часът е точно… – най-посещаваната страница в моя личен блогослов “Петък 13″!
Сигурно е искал да провери колко е часът, защото много е бързал за някъде. Но ако беше се задържал малко повече, щях да намеря начин да се свържа с него и да го наградя с нещичко. Може би дори с ръчен часовник.
Знам за него, че се намира в София. Може би работи на китайския пазар в Илиянци, защото ползва широк екран, а според мен тези монитори са измислени от и за хора с дръпнати очи.
Знам и някои други работи, като например IP-то му. Така че ако се обади претендент за наградата, мога да проверя дали наистина е моят човек.
Всъщност не е много честно да се награждава някой само защото случайно е попаднал в точното време на точното място. Аз за друго искам да го черпя – че това се случва точно в петък, та не ми се налага в тая жега да се чудя за какво да пиша, като и без това през лятото пишещите са повече от четящите.
А, и обърнахте ли внимание, че следващата по посещаемост статия в блога ми е за политика, но точното време я води с няколко обиколки?
Ей това вече е повод за празник – защото показва, че времето си е наше, а не на политиците!
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Признавам си, че аз не съм от хората, които просто ей така приемат някой да им налива акъл в главата. Част от съветите, които ми дават, не изпълнявам – моята работа обикновено е малко по-нестандартна и често се управлява не от правилата, а от изключенията. Други съвети не изпълнявам – “щото така!”
Но съветите на Майк Рам слушам с голямо удоволствие. Не непременно за да ги спазя – това би било против женското и котешкото начало в характера ми.
Но слушам, защото освен полезно е и много интересно. Майк е изключително атрактивен лектор. На неговите семинари в паузите повече се говори, отколкото се пие кафе – защото никой няма нужда от разсънване.
Сигурно някои вече си викат: Ей, тази пък не каза и една дума по същество за семинара!
Нищо подобно, казах най-важното – дадох линк. Ако някой не го е забелязал, ще го кажа по-просто: Цъкни тук!
А другото – онова, което става на семинарите – не може просто да се разкаже. Трябва да се види!
Така че хайде във вторник на семинар!
И ми запазете едно столче, ако стигнете преди мен!
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Внимание! Не си въобразявайте, че ще имате два месеца, за да си платите старите сметки към М-ТЕЛ. И не чакайте да ги получите, ами проверявайте често!
Около 22 април платих поредната си сметка към М-ТЕЛ. Няколко дни след това се обадих на центъра за обслужване на клиенти (*88), за да проверя текущото си потребление.
И така съвсем случайно разбрах, че изневиделица са ми се появили още 2 фактури за плащане.
Че трябваше да се появат – това се очакваше. Но вече почти бях повярвала, че не е нужно непрекъснато да проверявам, защото:
първо, като излезе фактура, ще получа SMS, че имам нова сметка за плащане;
второ, срокът за плащане на забавените по вина на М-ТЕЛ фактурите щял да е два месеца.
Това многократно ми бяха казвали и служители в офиси, и операторите на М-ТЕЛ.
Тоест, нямало защо да се притеснявам и да проверявам повече от веднъж месечно.
Е да, ама явно все пак е имало защо да се притеснявам!
Сумата на фактурите ми нямаше как да ме стресне, защото откакто започнаха проблемите със системата на М-ТЕЛ сведох до минимум потреблението и имам за плащане кажи-речи само месечните такси.
Но ме озадачи друго:
Защо почти до края на април в системата на М-ТЕЛ нямаше информация за друга сметка освен тази, която платих тогава, а после изневиделица се появиха фактури уж от 30.03.2011 и 12.04.2011? Как така близо месец и аз, и касите на М-ТЕЛ не научихме за тези фактури?
Естествено, срокът за плащане тече от датата, написана на фактурата, макар че клиентът и касите научават за този срок, когато половината от него е минал. На фирми с по-сериозно потребление със сигурност им пука за такива неща, защото си планират разходите.
Та какво всъщност исках да ви кажа? А, казала съм го най-горе:
Проверявайте за новопоявили се сметки и гледайте датите, за да не изпуснете срока за плащане!
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Още през март исках да пробвам силите си в книжно есперантско сумо. Но катастрофата в Япония отложи “турнира” с два месеца.
Явно в знак на съпричастие участниците в майския турнир се оказаха много упорити и състезанието завърши с цели 40 победители.
За какво всъщност става дума? Литературното есперантско сумо е инициатива на Ясуо Хори, по-известен като Хори-зонто. В продължение на 2 седмици – от 8 до 22 май – “сумистите” се бориха не един срещу друг, а срещу определен брой страници, които бяха обещали да четат всеки ден. Главното е не броят на страниците, а постоянството и дисциплината.
Аз бях единственият представител на България. За да не изложа колегата Калоян Махлянов – Котоошу, скромно се записах само с 20 страници дневно. Не че не мога да прочета и 200 за ден, но в момента нямах толкова нечетени страници на есперанто под ръка. Четете още
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Да, точно така – днес е имен ден на моя личен блогослов “Петък 13″.
Благодаря на тези, които се сетиха и ме подсетиха – и тук, и по имейл, и наживо.
Сигурна съм, че все някой ми е пратил и картичка по пощенски гълъб, но черна котка му е минала пътя.
Едно птиченце ми каза как да измеря дали моят блог е по-многословен от средностатистическите. Не е кой знае каква изненада, че съм с 18% по-приказлива.
Всъщност на този тест май вяра не може да му се има, щом дори Грималкин, която е царствено сдържана и по-достолепна и от самата английска кралица, получи оценка +11 процента!
Все пак това ми дава повод днес да си спестя дрънканиците и просто да поздравя с едно парче.
Защо избрах точно това ли? Днес Интернет ме заля със статии за лошия и черен петък 13, даже Blogger нещо се бил гътнал…
Я стига бе, петък 13 си е като всеки друг петък – време за купон!
Клуб НЛО – До следващия петък
(Петък вечер – време за купон)
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Понеже не е възпитано да се говори с пълна уста, нищо няма да пожелавам на именниците, ами само ще ги поздравя с една песен за Гергьовден/Джурджевдан/Едерлези. С една, но няколко пъти.
Започваме с вероятно най-популярния вариант – на Горан Брегович, от филма “Циганско време“: Четете още
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Освен това няма да купувам, а само ще гледам. И то не истински котки, ами картини.
Доколкото разбрах – живопис. Че какво друго да е – котките са си живописни създания.
Изложбата се нарича “Котките“, а художничката е г-жа Айнур Пехливанлъ. Както виждате (или ще видите, ако посетите изложбата), в нашата южна съседка се правят не само турски сериали.
Къде: в Галерия “Средец”, бул. “Ал. Стамболийски” №17, София.
Кога: в понеделник, 18 април, от 18 часа.
Обещаха да ме пуснат и ако позакъснея.
В тъмното може би щях да се изкуша да вкарам и Грималкин, ако беше по-сива и незабележима. Но красота като нейната няма как да я скрие човек, пък и няма да засенчваме експонатите, я. Четете още
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Работим по настройките на нашите уеб страници само на един език, есперанто, заради нарастващите разходи за големия брой езици, официално използвани в ЕС. Тези страници ще бъдат публикувани само на есперанто от 1 април 2011 г.
За тези, които още не знаят есперанто, е написано на английски:
We are working to set our web pages in just one language, Esperanto, due to the increasing costs for the number of languages officialy used by the EU. The web pages will be published only in Esperanto from April 1, 2011.
Е, край вече на скролването! Ние, българите, и досега си бяхме горе-долу добре, защото нашата буква е втора във азбуката. Но питате ли се какво им е било на горките шведи, докато се докандилкат до края на списъка с езиковите версии?
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
(Благодаря за картинката на Marurot и Karl.) Четете още
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Ние спориме
двама със дама
на тема:
“Човекът във новото време”.
А дамата сопната, знаете –
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
- Почакайте – казвам, – почакайте,
нека… –
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и… после му станало леко. –
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. –
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и… съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
“Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти – ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може…”
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен –
и после
заспивал
усмихнат…
Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. –
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
“Хайде, стани.”
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил –
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? – казал.
– Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
“Веднъж да се свърши…
Загазил си здравата, брат.”
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
“Тя – моята – свърши…
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден…”
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. –
Човекът спокойно, тъй – дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
“Браво, човек!”
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? –
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
“Ужасно! Ужасно! – Разказвате,
сякаш
като че там сте били!”…
Какъв ти тук ужас?! –
Той пеел човека. –
Това е прекрасно, нали?
Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО. На гласоподавателите обещавам виртуални кебапчета на корем! :-)
Последни коментари